склад, или в някой забутан ъгъл и ще я получите само ако знаете съвсем точно какво е, какво ви интересува или ако бъдете достатъчно настойчиви. По-късно в Пловдив, тракийско – средиземноморски град, наистина очарователна смесица от най-различни култури, исторически пластове и традиции, смесица, възможна само на Балканите, с една хаотичност, точно колкото да му придаде патина, очарование, топлина и човешки измерения, просто си избрах темата още тук, обикаляйки навред, където има книги, започнах да съчинявам този пътепис като вариация на старата поговорка: кажи ми какво четеш или не четеш, за да ти кажа кой си. Впрочем в България ситуацията е малко по-различна, литературата в тази страна е може би най-важната съставна част от националния мит: централните булеварди, които ние по традиция именуваме на важни дати или владетели, все едно от кой исторически период и вид са, българите кръщават с имената на своите национални поети. Наричат Иван Вазов патриарх! Тук в Белград всеки трети от запитаните знае кой е яхнал коня пред Народния театър, едва всеки пети или седми знае какво е написал Негош, и всеки десети или дванайсети какво е написал Андрич. В България е направо немислимо да не знаеш кой е Христо Ботев или Васил Левски. В Калофер, родното масто на Ботев, под Балкана – планината, коята обгръща със своята големина и безбрежност, или иначе казано, с величието на храм цялата природна битийност и пред която долових нещо и за манталитета, белязан от името и, чух как стотина ученици в хор, високо и доста стройно рецитираха стиховете на Ботев. Все нещичко от старото значение на литературата се е съхранило някъде, макар че новото ú значение трудно се оформя и твърде често избива на чиста симулация. Така е и при нашите южни съседи, за които, както и те за нас, сме си изградили по-скоро негативно обагрени стереотипи (историята, политическия инструментариум, войните, конфликтите, близостта на отправените в една и също посока травматични освобождения, сблъсъка на интереси, взаимната индеферентност, трагизма на малките разлики), отколкото реални познания: футболистът Христо Стоичков за нас е далеч по-значителна фигура от неговия съименник Ботев. В пловдивската книжарница “Хеликон” (това не е реклама) е същото, както в който и да е от магазините от веригите книжарници в Торонто или Чикаго (това е антиреклама). Метал и стъкло. Полуготови пакетирани супи. Бледи и малокръвни домати (между другото българите внасят домати!), натъпкани с нитрати и узрявали на изкуствено осветление. Вече споменатите безалкохолни напитки. И така, подред: Даниел Стийл, Трейси Шевалие, Джон Гришъм и другите като Ладлъм, неизбежният Куелю, след това Кинг, Хорнби, Браун, Остър, Горднър, Памук... спокойно можете да продължите редицата, всичките прилежно оформени, с препоръчващи ги цитати от престижни списания, рецензирани, доказано незнаещи. И тогава, застигнат от тази гледка, насред морния гъмжащ град с напълно запазен римски амфитеатър, където легендарният български джаз-диригент и автор на аранжименти Вили Казасян изпълняваше Гершуин (слушах го и чезнех, здрачът допълваше звученето на добрия български суинг, браво на майсторите-изпълнители!), отново си спомних, следвайки мисълта на своя гуру Бранко Петрович, че може би все пак трябва да се даде предимство на питиетата (в старото значение на думата: онова, което се пие) и на ястията. Българските салати и българските вина, точно за тях трябва да напиша вдъхновено гастрономическо есе, а не да се вайкам, че светът безнадеждно се е обезличил, дори в онова, което се противопоставя на всяко унифициране, т.е. четенето, едно от най-индивидуалните човешки дейности редом с правенето на любов. Но ето, кой знае защо, точно в България се случи да обобщя впечатленията, насъбрани през изтеклите години в непрестанно скитане по местата, където се излагат и предлагат книги, писани по най-различни подбуди и с най-различни цели. Това време е настанало, както би казал Игор Мандич, и то по цял свят, че болшинството от отнези, които четат, а те са винаги малцинство, огромно малцинство, четат главно едни и същи книги, така че човешкото въображение и право на мечти опасно