Михалаки Георгиев е български писател-белетрист и общественик.

Михалаки Георгиев
(1852-1916)
 
 Роден е в град Видин на 11 август 1852г. Той е второто дете в семейството на видинския търговец Георги Лозанов и съпругата му Елена Икономова. Все още не навършил и 1 година умира майка му, а когато е на 13 умира и бащата. Отгледан е от по-голямата си сестра.
През есента на 1868 г. заедно със семейството на сестра си Михалаки Георгиев заминава за Ерусалим. Така става хаджия, но никога не прибавя тази титла към името си.
Благодарение на оставеното от неговия баща наследство, той заминава да учи в град Табор, Чехия. Там добива завидно за времето си образование - завършва тамошната Реална гимназия, а след това завършва и Земеделско - индустриална академия. Владее литературно български, руски, чешки, немски, сръбски, френски и полски езици.
В навечерието на Освобождението Михалаки Георгиев изпраща ценна информация - плана на крепостта „Баба Вида" и друга икономическа и военна информация - в руския боен щаб чрез пощенски гълъби.
Когато се завръща във Видин постъпва като учител във видинското класно училище, а на 1 май 1878 г. Михалаки Георгиев е назначен от руския губернатор Тухолка за пръв управител на Видинската митница.
На 12 април 1879 г. е сватбата на Михалаки Георгиев с Магдалина Михайлова Царичинска. Година по-късно е приет за член на Физико-медицинското общество в София.
През 1882г. издава първият в България „Учебник по ботаника" печатан в Белград. Според видния български ботаник Бахтаров: „Михалаки Георгиев с този си труд трябва да се счита за основоположник на българската ботаническа номенклатура." Благодарение на постиженията му в художественото творчество и приноса му в развитието на националната култура, през 1884 г. Михалаки Георгиев е приет за редовен член на Българското книжовно дружество (БДК), днешна Българска академия на науките (БАН). По-късно същата година е назначен за началник отдел на земеделието и търговията при Министерството на финансите. Занимава се с подготовката на земеделското законодателство и разпространява модерните начини на обработка на почвите.
 Заедно с Тодор Влайков и Антон Страшимиров Михалаки Георгиев се счита за създател на прозата със сюжети, взети от селския живот. Талантът му е изразен най-вече в неговите чудесни разкази, в които той използва местния видински диалект. Ето защо той е наречен „ най-типичният видински писател".
През 1892 г. Михалаки Георгиев е назначен за директор на Първото българско земеделско-промишлено изложение в град Пловдив. Той влага много труд и усилия в построяването и организирането на изложението. Организира първата българска държавна лотария, като неговия подпис стои върху всичките 300 000 билета.
На 9 август 1894 г. е назначен за секретар на Княжество България в дипломатическото агентство във Виена, Австрия.
Михалаки Георгиев финансира и издава независимия вестник „Балканска Трибуна" през 1906/1907. Властите с най-различни средства пречат на издаването му и не само че разоряват вестника и неговите издатели, но и ги подлагат на полицейски преследвания. През 1907 г. писателят е арестуван и затворен в Черната джамия, където прекарва близо 2 месеца. След като бива освободен той е принуден на спре издаването на вестника поради липсата на финансови средства.
Заслужава си да се знае, че нашият прочут съгражданин е и автор на либретото на операта"Тахир Беговица", в основата на което е разказът му със същото заглавие. През 1911 г. операта е представена в София. Двадесет години по-късно, през 1931 г. музикалното общество представя операта и на сцената на театър ‘Вида" във Видин.
През 1911 г. получава първият сърдечен удар. Година по-късно е поканен като председател на българските писатели и публицисти на свикания в Прага XI славянски конгрес на журналистите. Разочарован от живота и обществения ред в новоосвободена България и сломен от безкрайните материални притеснения Михалаки Георгиев е прикован на легло от тежка болест.
На 14 февруари 1916 г той умира в София, в разгара на Първата световна война.

Сега градската библиотека във Видин и една улица в града носят името на този виден негов гражданин.