Вход
Рациария Печат Е-мейл
Автор ПМГ Видин   
11 юни 2007
Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност.Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни  центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация.  Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби.
    Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети( на златарството, бронзолеярството и др.). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходтсва в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали.
    Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейнаа територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път: от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рацияария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции(през II- IIIв.).

 
< Предишна   Следваща >
Посещения
Посетители до момента - 16968