Образованието е най-важната предпоставка за нашето развитие в професионален план, а дори и за изграждането ни като личности.

И би трябвало да си дадем сметка до каква степен можем да разчитаме на българската образователна система като основа на нашия бъдещ живот.

В момента дори и в гимназиалното образование в нашата страна системата на преподаване, а и най-вече системата за оценяване, би могла да бъде подложена на доста сериозна критика. В обучението ни се залага повече на наизустяване на информация, усвояване на широк спектър от знания, но не и на личностното развитие на учениците и тясната им специализация в областта, към която са се насочили. А оценяването на знанията ни става по една доста субективна система. Критериите са различни не само в различните училища, но и при преподаватели, работещи в едно и също училище, преподаващи по един и същи предмет.

Но все пак лъч на надежда намираме в извънкласните дейности, провеждани в училище и проектите, по които могат да кандидатстват инициативни ученици. Те набират все по-голяма популярност и все повече ученици могат да изявяват таланта си посредством тях.

Ала в повечето училища материалната база е доста ограничена и не позволява задоволяването на всички интереси на учениците. Ето защо на много учащи се се налага да посещават различни курсове, школи и частни уроци, а това изисква допълнителни средства.

И говорейки за частни уроци, допълнително обучение при частни учители, не можем да пропуснем голямата тема за кандидатстване във висше учебно заведение. Решавайки да продължат обучението си и да се специализират на едно по-високо ниво, учениците неизбежно се сблъскват с необходимостта от частни учители. Явно нашето образование не дава достатъчно добра подготовка за кандидатстване във ВУЗ. Доста фрапантен и даващ възможност за развитие на корупция е фактът, че курсове за подготовка за кандидат-студентски изпити се организират дори от самите университети, което също така е източник на допълнителни доходи за лекторите и ръководствата в тези университети.

Може би именно заради това, говорейки за матури-тема доста актуална напоследък, повечето университетски преподаватели се обявяват против. Но погледнато реално, до този момент и ние не виждаме смисъл в провеждането на матури в сегашния им формат. За да са наистина обективни и показващи реалното ниво на учениците, би трябвало те да се провеждат под надзора на външни лица, а не квестори да бъдат учители, работещи в училището, в което се провежда матурата.

Но матурите не трябва да бъдат само обективни, но и функционални. Не отричаме правото на различните университети да провеждат собствена политика за привличане и прием на студенти, но все пак би трябвало държавата да контролира поне държавните учебни заведения и оценките от матурите да елиминират необходимостта от кандидат-студентски изпити, а с това да се премахне и нуждата от допълнителни уроци при частни учители.

 Обсъди във Форума. (0 мнения)