Това е въпрос, който малко или повече вълнува всички ни. Имаме си от всичко по малко. Имаме: матури, изпити, тестове, външни оценявания и т.н. Сега въпросът е нуждаем ли се от тях и дали изпълняват своите предназначения...

В тази тема можете да критикувате; хвалите; да се възмущавате на воля.

ok, nisam bas sigurna da sam sve razumela ali nema veze mislim da je obrazovni sistem previse zahtevan i preopterecen ali sa druge strane ne zelim ni sutri sistem koji bi me obrazovao samo za jednu stvar u zivotu. mislim da bi onda sve bilo dosadno jer ne bih znala da postoje druge mogućnosti i drugi nacini za zivot. tako da je mozda i bolje vako. samo kad bih izgubila fiziku umesto hemije, to je moj san

Образвателната ни система е..до долу откъдето и да го погледнеш по мое мнение

Здравей, колега. Говорили сме много пъти с тебе по тая тема и си знаем, но се радвам за тази тема, за да се понаучат и по-младите. Горко им.

Образователната система на българия е лоша. Защо? Това мисля, че е най-важния въпрос. На къде да просперираме ако не знаем неговия отговор?

Много добра идея има още от учителите. В 8ми клас класната ни ни каза, че би било много по-добре, ако се караше така:
Седмица, две или там колкото е нужно се предава материал и се правят опражнения. След това се прави едно изпитване и това е. Как да се оценяват правилно знанията ни когато ни карат всеки ден да знаем всико по всичко? Аз ще помоля някой учител да се подготви за 2-3 дни време по поне 5 различни области, за всяка от който по 2-3 теми. Защото това се получава при нас. Неможе да очакват много, когато не се съобразяват един с друг - в една седмица може да имаме 4-6 контролни, а следващата да нямаме и 1 изпитване. Това е нереално просто.

За тези външни оценявания - не е лоша идеята да се види на какво ниво сме. Аз ги подкрепям.

Матури... Всеки го мъчат мрачни мисли по тази тема. Защо са ни найстина? Идеята образованието ни да се промени по европейския тип е прекрасна, но въвеждането на поредния изпит не е решение. Ученикът след 8ми, когато завършва задължителното обучение, учи с целта да продължи след това във висше учебно заведение. На запад има матури, така е. Но там няма изпити за кандидатстване за университетите. При тях, след като завърши необходимото обучение се държат матури. След това оценките образуват диплома с която се кандидатства (мисля че искат и автобиография, но това не ни е проблем). Учат си хората за матурите и след това - готово. Всичко точно. А при нас какво се получава?
За какво да учим повече? За матури или за кандидатстване в университет? За добър успех и в 2те се иска едно доста по-голямо ниво от това което се предлага в училище. Но какво да си избере ученикът? Да учи повече по математика, за да е по-сигурен, че ще го вземат в университет или да учи по литература, за да не го върнат в 9ти клас?
Очакваме да се промени и другото, но до тогава какво да правим? Следващите няколко випуска (че и випуск 89) са преходни и те ще страдат най-много (мойте саболезнования).

Бог да ни е на помощ!


Тук спирам, защото не сам си говорил с модераторите и да не решат, че това е статия и няма място тук