Група студенти от Техническия университет показаха свои разработки на бъдещ български автомобил.

Освен с дизайна те са се занимавали и с икономическа обосновка на проект за производство, като са концентрирали вниманието си към традиционния промишлен център-Сливен. От София моделите заминаха за града на Добри Желязков-Фабрикаджията. Реалното производство на български автомобил, разбира се, не зависи от студентите, нито дори от професорите или от кмета на Сливен, но проучването им остави впечатление, че е нещо повече от обикновено школско упражнение. Работили са дълго, методично и сериозно, а целият проект е под ръководството на германския проф. Лешке, който работи за "ДаймлерКрайслер". Зад това може да се крият и по-сериозни неща. Немско-американският концерн има договор за моторизация на армията ни, който включва ангажименти за изнасяне на производства у нас. Офсетовата част на договора още не е конкретизирана. Вероятно това ще бъде производство на части, но може пък да възникнат и други възможности. В момента в Европа се започва конкурентна битка с евтини семейни коли. Ако "ДаймлерКрайслер" реши да прави локален източноевропейски модел - конкурент на "Дачия Логан" или "VW Фокс", може и да излезе, че трудът на групата не е бил чисто академичен и че Сливен може да си върне индустриалната слава. Това, разбира се, е въпрос, на който днес никой не би отговорил дори и ако има такива планове.
Личен интерес към българския проект е проявил и шефът на могъщата тунингова къща "Брабус" Бодо Бушке. Той е финансирал и специализация в Германия на студентската група. "Брабус" е тясно свързана с "ДаймлерКрайслер" и е известна най-вече с елитния тунинг, който прави на базата на "Мерцедес".
На сегашния етап проектът е стигнал до три макета в мащаб 1:5, маркетингови и финансови анализи. Сметките са били правени за компактна семейна кола с цена под 10 000 евро, отговаряща на съвременните норми за комфорт и безопасност. Подобни рамки не дават големи възможности за творчество, но студентите показват усет към оригинални решения и познаване на актуалните тенденции в дизайна.

Официалното представяне на първия български автомобил, марка Юнивърс, ще бъде на Гергьовден.

Патрон на проекта "Автомобил- произведен в България" е сливенският кмет Йордан Лечков, на територията на чиято община е произведена колата.

Ръководителят на проекта проф. Станимир Карапетков обяви, че ако българското возило бъде пуснато в серийно производство, се очаква продажна цена в рамките на 8000 евро.

Юнивърс се задвижи за първи път с двигател от модела на Мерцедес Смарт. Очаква се за събитието от Германия да пристигне главният дизайнер на Мерцедес Петер Пфайфер, съобщи journey.bg.

Автомобилът e достигнал скорост от 140 км/ч при изпитанията. Оттук нататък екипът очаква интерес на инвеститорите и подкрепа на държавните институции, за да започне производство на първия български автомобил с марката Юнивърс.  

ЕДНО ВРЕМЕ............

Краят на един мит
*Крайно време е страната ни да започне производство на леки автомобили.

Ще се опитам да разсея един мит, който лежи в недалечното минало, но последствията му засягат настоящето и бъдещето ни в определен икономически и политически аспект.
В средата на 60-те години на м.в. се изгради автомобилен завод "Бу-лгаррено"- Пловдив. Като млад инженер през 1968 г. започнах работа в този завод. Тук вече на поточна линия се монтираха леки автомобили Булгаррено № 8 и № 10. Бях назначен като технолог за производство на спортния модел Булгаралпин. Производството му в по-голямата си част беше ръчно - купе и шаси, а механичната част бе автоматизирана за кратък срок от нашия екип. За няколко месеца произведохме и продадохме 57 броя. Подчертавам че 30-40% от оборудването на трите модификации беше наше българско и то с отлични показатели (преценката е на френските представители на заводите "Рено"). След година преминах на научна работа. За голяма моя изненада научих, че заводът спира работа, въпреки огромния интерес на пазара. В последствие този модерен за времето си завод се превърна в сервиз за боядисване на коли, после клон към заводи "ДСО-6 септември" и т.н. В общественото и медийното пространство се пусна слух, че производството е спряно от френска страна, тъй като държавата ни е нарушила договора-продаване на коли на външния пазар, без разршение. Смея да твърдя, че това не е вярно. Лично съм участвал в експорта на коли до границата (обикновено през Калотина). Тези коли се преглеждаха официално от френските специалисти за качество.
Един от поводите да напиша тези редове е кой и защо развали договора с "Рено", и защо се скри истината. Защо завод струващ милиони долари се превърна в куп старо желязо.
Истината е, че по това време започна производството на руските Жигули. Тогавашните управници са разсъждавали или им е било спуснато "отгоре", че след като има социалистическа кола, не трябва да про-извеждаме капиталистическа. Какво се получи, с готови пари човек трябваше да чака 5-8 години за Лада, а ако не му издържат нервите, можеше да си купи Москвич по-скоро. Така че причината за спирането на Булгаррено бе чисто политически натиск на конкурента, въпреки огромния незадоволен пазар на СИВ.
Каква манипулация - по-добре е да се пусне слухът, че "ние" нелегално продаваме коли.
Странно колко лесно се промиват мозъците ни: колко малко трябва на човека да се тиражира една мълва и тя сама започва да расте в наивното публично пространство.
Искам да споделя, че тогава в завод "Булгаррено" имаше ентусиазъм и кадри. "Тайно" млади, но можещи инженери (почти без средства) правеха чисто български автомобил Хеброс - изцяло с наши части. Но и на това се сложи край.
Днес автопаркът ни е моргата на Запада. Правиха се опити за възраждане на родното автомобилостроене - първо ЗАЗ. После "Ровър". Министър Николай Василев направи опити с АФ "Пежо-Ситроен" и нищо. Ще се отклоня. През август 1983 г. на път за България от Алжир се отбих в Париж. Реших да посетя "Рено". Обадих се от портала на така наречената "бяла къща"- български инженер иска да говори с някой от директорите на фирмата. За някой може да бъде невероятно, но след няколко минути ме приеха в един кабинет с огромна кръгла маса за около 20 до 30 души. (Опитайте се да влезете сега при някой наш директор дори в приемно време, за да видите колко ще Ви трябва, ако изобщо Ви допусне секретарката му...)
Там изнесох лекция по механизмите в областта, в която работех, насочвайки вниманието им в областта на конкретни приложения в автомобилостроенето.
Някои от тях така се запалиха, че в унисон с това, което чуха изразиха такива смели предложения, че просто се смаях.
Автомобилите на "Рено" са пъргави, икономични, качествени, а и по-евтини от същия клас коли.
Крайно време е нацията ни да започне производство на автомобили. От бившия "соц. лагер" само ние и Албания не правим коли. Дано нашите управляващи осъзнаят необходимостта, а и би било добре да се насочат към "Рено" на държавно равнище. И така освен всичко друго ще се избегнат и много формалности и злоупотреби. Започвайки с "Рено" съм убеден, че ще можем да направим постепенно и наш автомобил (уверен съм, защото знам, че имаме добри и умни специалисти).
Когато управляващите правят грешки - винаги народът плаща. Нека не допуснем това с нашата бъдеща автомобилна промишленост, каквато съм убеден, че ще развием.


доц. д-р Иван Златинов,
катедра ТММ