| ТУРБО_ХАСПЕЛ |
Коментарът е добавен на: 23.07.2007 16:23
Капят есенни листа.Навсякъде студ и тъмнина.Дъждът бавно отмива мръсотията на света.Въздухът става задушен,стели се гъста ,сива мъгла.
Носи се в дъжда една тиха мисъл,бледи спомени се опитват да спрат студа.Призраците на миналото завладяват света...Нежно и мило момиче плаче сега,изливайки примирено своята тъга.Желанието за живот,отдавна потънало в забрава,на самотата още по-мрачен вид придава.Тя плаче и залеза гледа - Как само си приличат те ? И залеза , и тя - красиви и печални...Мъка раздира младото сърце,младо и искрено,тъжно,но добро.Капят бистри сълзи,приели цветовете на умиращото слънце.Отражение е тяна смъртта на Божествената светлина!И страда цялата земя,всяко стръкче,див звяр,трева,плачат с нея - не понасят нейната тъга.И знаят,че въпреки младостта,разбитото сърце не ще възкръсне паки живота празен ще остане...и само избелели снимки ще напомнят искрената доброта и красота,убити от болката на любовта. |
|
Потребителите без регистрация нямат право да коментират. Моля, регистрирайте се... |
|
| Понеделник, 6 Октомври 2008 @ 15:47 
Начало