Като се основава на резултатите от национални проучвания за състоянието на децата в България, екипът на фондация "За Нашите Деца" определи децата с увреждания като една от най-уязвимите групи деца по отношение на достъпа до качествено образование.

У нас над 3000 деца с увреждания не могат да ходят на училище, защото сградите имат много стълби и често класните стаи са недостъпни. Много родители са принудени да стоят у дома и да не работят, за да се грижат за децата си с проблеми. Онези малчугани с двигателни затруднения, които ходят на училище, въпреки трудностите, са обгрижвани от близки и роднини, което затруднява всички.

Цел на кампанията е изграждане на реален архитектурен достъп, което означава детето само, без непрекъснатото обгрижване от страна на своя родител да преодолее стъпалата, да влезе със своята инвалидна количка през вратата на сградата, да се движи свободно по етажи и коридори, да посети тоалетната или необходимата му стая или кабинет. Строежът на рампи и достъпни тоалетни ще помогне и на родителите да не носят децата си с увреждания на ръце, за да влязат в училище, да не са принудени непрекъснато да отсъстват от работа, само за да помогнат на детето си да се движи, храни и обслужва в училище.

Липсата на достъпна среда води до социална изолация. Безспорен факт е, че социалната изолация забавя развитието на детето и обрича личността на зависимост и бедност. За обществото това е загуба на човешки капитал и ресурс.

С оглед реализиране на правото на всяко дете за равен достъп до качествено образование, Фондация "За Нашите деца" започва кампания за набиране на средства за изграждане на рампи, асансьори и пособия за опора в българските учебни заведения.
Всяко дете има право на качествено образование, което да му осигури добра реализация
и финансова независимост като възрастен човек.

Децата с увреждания в България вече имат шанса да учат
заедно със своите връстници
в масовите училища и
детските градини.


За хората, които искат да помогнат на децата с увреждания:

Изпратете дарителски SMS с текст DMS rampa

на номер 17 777 (за абонати на Глобул и Вивател)

и на 1 56 56 (за абонати на М-тел). http://www.dmsbg.com/projects_details_actual.php?id=32&start=0





Фондация "И аз мога" заедно с "Център за Надежда" и съвместно с Държавната Агенция за Закрила на Детето работи за нуждите на децата с множествени увреждания. http://www.icantoo.eu/index.php http://www.center-for-hope.dir.bg

Целта им е да окажат:
- подкрепа на децата с тежки множествени увреждания на здравето в България
- подкрепа на техните семейства и терапевти
- солидаризиране на общественото мнение с проблемите на тези деца, включително чрез изяви в медиите
- защита правата на болните деца
- помощ при социалната им интеграция

От 01. 09. 2006 г. стартира проект "Двигателна рехабилитация на деца и младежи с множествени увреждания", финансиран от Агенцията за хората с увреждания за срок от три месеца.

Проектът цели да осъществи всекидневна двигателна рехабилитация на около 35 деца и младежи с множествени увреждания, които нямат алтернатива да я получат по друг начин (по линия на Националната здравно-осигурителна каса или в рехабилитационни центрове). Без постоянна корекционна двигателна терапия състоянието на тези деца и младежи сериозно се влошава, оттам и процесите на обслужване, обучение и социализация.



Всеки, който иска да помогне, може да го направи

като изпрати СМС на номер 1415 на стойност 1 лев ( M-tel, Globul, Vivatel ).

Може да направи и обаждане на

стойност 1 лев на БТК номер: 090051415.

Хубаво. Съгласен съм. И мислите ли че тази инициатива ще промени нещо ? Аз си ходя на училище и без помощ от държавата или институциите. Единствената ми предоставена външна помощ е от страна на видинско сдружение, благодарение на което мога да ходя на училище без да се притеснявам с каква кола се движа. Но тези хора ми помагат по своя собствена воля. Къде бяха червения кръст и всички други знайни и незнайни сдружения, когато ми трябваха ? Нямаше ги. Само тези хора ми помогнаха. Имат бус и ме включиха в тяхна програма и с тях ходя на училище.

Ако не са родителите и приятелите ми до сега да не съм си излязал от нас. И си мислите че с 1 левче ще промените нещо ли ? НЕ, няма да промените. Евала за желанието, ама така не се постига нищо. Трябва да се промени мисленето на хората и после да ги караме да пускат смсчета. Докато има хора по улиците, които ме гледат с отвращение, защото не приличам на тях, ще има и проблем. Като тия хора си променят мисленето, бързо ще се намери начин да се пригоди нашия град за хора с проблеми в придвижването.

Това е България. Такива инициативи имаше хиляди и пак сме си на същото дередже, защото просто сме недоразвити умствено. Същото се получи и с децата от Могилино, същото ще се случва и с всяка друга инициатива, докато не се промени изкривеното българско самосъзнание.

Аз все пак ще пусна смс, защото може би съм лековерен, но все още вярвам че има и нормални хора в България.